Горан БлагоевПредоставянето на автокефалия на Православната църква в Украйна от Цариградската патриаршия подсили надеждата, че и Македонската църква до края на годината може да получи канонично признаване на своята самостоятелност. Самият Вартоломей още през миналата година заяви, че Цариградската патриаршия, като „Църква майка“ на всички православни църкви на Балканите, поема съдбата и на Македонската архиепископия. Но миналия четвъртък, в интервю за сръбския вестник „Политика“ даде да се разбере, че признаването на Православната църква в Украйна не означава автоматическо даване на автокефалия и за църквите в Македония и Черна гора. Думите му предизвикаха разочарование сред гражданите на Северна Македония и поставиха в ступор архиереите й, които от известно време гледат със стаени надежди към Цариград.
Всъщност позицията на Вартоломей е повече просръбска, отколкото антимакедонска. Тя е защитна реакция срещу силния отпор, който продължава да получава по казуса „Украинска автокефалия“. Сръбската патриаршия е съпричастна към позицията на Руската църква срещу Вартоломей и все по-изнервено очаква да бъде приложен украинският му „сценарий“ в Македония и Черна гора. Затова Вартоломей се опитва да спечели или поне да неутрализира СПЦ. Приложи изтънчената византийска интрига и пося семената на раздора, като нарече Руската църква агресор в диоцеза на Киев, но определи като напълно основателни сръбските претенции върху Македония и Черна гора, защото диоцезите там били дадени канонично от Цариград на Белград. На въдицата му вече се хвана главата на Православната Охридска архиепископия към Сръбската патриаршия – Йоан Вранишковски, който разтълкува Вартоломеевия реверанс към Белград като подкрепа за легитимацията си в Македония срещу официалния синод, който не е признат от никого. Вранишковски побърза да заяви, че Руската църква няма права над Украйна...
Патриарх Вартоломей успокоява Сръбската патриаршия, че възприема диоцезите в Македония и Черна гора за част от нейната църковна територия, а ако някога се стигне до промени на границите – т.е. даване на автокефалия, ще се търси и нейното съгласие. Това означава, че Цариградският патриарх няма намерение да се откаже от водещата си позиция при бъдещото решаване на македонския църковен въпрос. Това не биха му позволили и неговите геополитически ментори, защото Северна Македония е на крачка от НАТО, а е неуместно църквата й да е в изолация. За да постигне по-безболезнено македонската автокефалия, Вартоломей очевидно търси партньорство със Сръбската патриаршия. Накрая пак може да приложи своя „украински сценарий“, но в македонски вариант – да се жертват главата на официалната МПЦ и на Македонската църква към Сръбската патриаршия, и да се търси обединение чрез архиерей, еднакво удовлетворителен за Цариград и Белград. София няма да има думата.
Всъщност епархиите във Вардарска Македония, които Цариградската патриаршия смятала за свои и които Вартоломей твърди, че „канонично“ са „отстъпени“ на Сръбската църква, всъщност са изтъргувани през 1919 г. срещу 1 милион и 500 хиляди златни франка. Де факто, по силата на плебисцитите от средата на ХIХ в., тези епархии принадлежат на Българската екзархия – т.е. след края на Първата световна война Цариград продава на Белград нещо, което не му принадлежи. Но Българската православна църква има твърде къса памет и нулев кураж, за да заяви своите исторически права върху диоцезите в днешна Северна Македония. Тя не се осмели да се възползва и от предоставената й възможност през 2017 г. да стане „Църква майка“ на съвременната Македонска архиепископия. Така сама се лиши от място сред факторите, които ще решават съдбата на МПЦ. Остава ни да се примирим с пророчеството на Ботев, казано по друг повод: „Македония е изгубена за назе!“.
Текстът е публикуван в брой 9 /2019 г. на списание "Икономист" от 1 март, който може да закупите в разпространителската мрежа в страната.
Вижте какво още може да прочетете в броя 
